Дончо Градинаров: Хванаха Валери Симеонов в опит за кражба!

*Някога шефът на ОС се натискал за член на БКП

Дончо Градинаров от години е част от културната бохема на Бургас. Поет, преводач и журналист, но повече известен с безпристрастната си гражданска позиция и точните анализи на политическите събития. Роден е през 1945 година, а като журналист е работил в кабелните телевизии „ТВ-Микс” и „RN”, и във вестник „Морски глас”.Автор е на стихосбирката „Преодоляни мълчания”. Завършил е висшето си образование в УНСС. Бил е лидер на КНСБ в „Промет”-Дебелт. През последните години обаче се оттегли от медиите и се занимава главно с преводи и поезия. Често от услугите му като вещо лице се ползват бургаските съдилища.

-Г-н Градинаров, защо се разделихте с журналистическата професия? Чувствате се като част от ненужно поколение или не намирате смисъл в работата на това поприще?

-Всичко е до време. Това не значи че аз или пишещите от моето поколение сме абдикирали от гражданската си отговорност. Съвременната журналистика стана доста по-динамична и е нормално по-млади колеги да носят щафетата. Те са агресивни и работят с повече хъс. Проблемът сега е, че нещата просто се отразяват, а не се търсят корените. Да вземем новите лица в политиката-как се отразяват? Еди кой си се кандидатирал от еди-коя си партия. Избрали го-и толкова. Ама какъв е този човек, от къде идва, какво е миналото му, как се е издигнал, чиста ли му е биографията...? Това остава в сянка или умишлено се отбягва. А после се бием по главите, че отново ни управляват неподходящите хора и държавата е в криза. Съвременната журналистика е в дълг пред обществото.

-Но вие също мълчите. Не считате ли, че ако имате информация в повече е редно тя да излезе на показ?

-Така е. Това, че истината не се търси докрай не е оправдание.

-Добре, Бургас има ново управление. За повечето от новите управници не се знае почти нищо. Вие бихте ли осветлили миналото на някой, например на новия шеф на съвета, Валери Симеонов? Аз знам, че на времето сте били колеги и не може да нямате някаква информация.

-Да, така е. Аз не се притеснявам, но за съжаление, за този човек едва ли мога да кажа нещо положително. Засякохме се за няколко години в „Промет”. Той постъпи като млад специалист в комбината-беше бригадир. Такъв си и остана, въпреки, че упорито търсеше кариера и името му бе сред най-одумваните.

-И сте наясно, че говорите пред жълта медия?

-Аз следя редовно „Солено” и въпреки жанра му го уважавам като издание. Вие много сполучливо се движите на границата на истината и разкритията са почтено представени. На някои това може да не се харесва, но е факт.

-И какво не знаят хората за Валери Симеонов?

-Този човек е класически пример за нагаждач във всяка ситуация, с оглед извличане на максимална материална полза за себе си. На фона на делата му показната загриженост за благото на обществото е като пир по време на чума. Каквото и да се бълва по подопечната му телевизия, винаги трябва да има едно наум. Не бих го сравнил с Остап Бендер, защото в образа на класическия мошеник Илф и Петров са вдъхнали артицизъм и романтика, а в нашия случай имаме долнопробна проза.На времето успешна кариера задължително минаваше през БКП. Валери бе подал молба за членство в партията още през 1986 година и много се натискаше, но така и не го приеха.

-Знаете ли защо?

-Говорил съм с доста хора от тогавашното партийно ръководство. Бяха го преценили като ненадежден и приспособенец, дразнеше ги и болезненото му чувство за вождизъм. И излязоха прави. През 89-та година той се вживя като репресиран и оглави секцията на „Подкрепа” в комбината. По това време бях начело на заводската структура на КНСБ. Не сме имали конфликти по синдикална линия. Сблъсъкът помежду ни дойде служебно заради ОПИТЪТ МУ ДА ОТКРАДНЕ ВАГОН С МЕТАЛНИ ЗАГОТОВКИ.

-Валери Симеонов е крал метали?

-„Подкрепа” имаше фирма, която търгува със скрап. С приходите се покриваха нуждите от средства на синдиката. И една вечер, в която бях дежурен диспечер, работници подадоха сигнал, че един от вагоните е натоварен не с бракувани метали, а с редовна продукция. Извиках полиция и извършихме проверка-сигналът се оказа правдоподобен. Само няколко заготовки отгоре бяха за скрап, останалото количество бе с качествена стока. Вагонът бе натоварен с 25 тона и подготвен да отпътува с композиция от заводската гара. След проверката бе откачен и наличните количества- описани.

-И какви бяха последствията?

-Ами, всичко бе отразено в дневниците, които и до сега би следвало да се пазят. Аз дадох писмени обяснения по случая. Какво е обяснявал пред съответните органи Валери Симеонов не знам. Не знам и дали прокуратурата е излязла с някакво становище. Със сигурно помня, че ръководството на комбината го наказа само с порицание.

-Какви щяха да са щетите, ако далаверата не е била разкрита?

-Тогава тон скрап се изкупуваше за 80 долара. Редовните заготовки след съответното валцуване излизаха до 250. Не знам дали това е единственият криминален случай, но работниците шушукаха, че е имало система за криминална търговия с метали. Заводът се водеше умишлено към фалит и на края бе продаден.

-Защо след такова сериозно нарушение историята е останала покрита?

-Тогава бяха бурни години-стачки, протести...Никой не искаше да има проблеми със синдикатите. Контролът бе занижен.

-Да не би това да е връзката с прословутото обиране на касата на „Подкрепа”?

-Не. Тогава вестниците писаха. Липсите от касата на почти 200 000 лева бяха установени при тяхна си вътрешна ревизия. За това може да питате някой от по-старите седесари. Аз умишлено не търсех информация по случая, за де не ме обвинят, в качеството ми на актив от другия синдикат.

-Не сте ли получавали заплахи, заради разкриването на далаверата с метала?

-Не. Валери ми подхвърли, че е огорчен заради създадените проблеми, но толкова. Пък и последва смяната му отгоре и той тръгна да прави телевизия. Пътищата ни се разделиха.

-Хората в „Промет” не реагираха ли?

-И преди този случай Валери Симеонов не беше долюбван. Беше уредил договор за поддръжка на електронните системи с частната си фирма. Уж за да се гарантира качеството на обслужването на техниката. Идваше обаче в извънработно време.

-Преди комбината да му прехвърли тази „услуга” не е ли имало такива специалисти?

-Имаше-оттам тръгнаха и ропотите. Валери Симеонов е много мнителен, отмъстителен и злопаметен. Покрай частния си бизнес се изпокара с доста хора. Помня, много бяха отношенията му с Димитър Райков.

-Това не е ли шефът на „Жилищно настаняване”, когото с дрегер на КАТ накараха да духа, за да се докаже, че е пил в работно време?

-Същият.

-Искате да кажете, че тази акция е инсценировка за отмъщение?

-Абсолютно. Казах ви, че Валери е способен на всичко, ако става въпрос за персоната или бизнеса му. В комбината, например, можеше да бъде на щат като среден управленски персонал, но той упорстваше да е на работническа бройка. Не от хуманизъм, а за по-високата заплата. Стартът на частния му бизнес също е обвит в мистерия. От Христо Христов, който бе ликвидатор на фалиралата „Популярна банка-Пеков” знам, че под формата на съдружие са взети 30 милиона лева. Пари, които са от джоба на акционерите и никога няма да им бъдат върнати. Вижте и после-за да наложи телевизията си през какво не мина. Ряза кабелите на конкурентните медии, обяви война на бизнесмени, политици. А връх на наглостта бе в края на миналата година, когато още на третото заседание на общинския съвет си прокара решение, даващо му правото да кабелизира града и селища от общината. Та той още не си е стоплил началническия стол... Това ли е общественият интерес, в името на който се е заклел да работи?

-Интервюто май стана много черно?

-Нали искахте да говорим истината и хората да научат повече.

-Мислите ли, че след като това се прочете, в оформилото се абсолютно мнозинство ще се появят пробойни? Най малкото, заради дистанциране от компрометиращи факти.

-Едва ли. Новият кмет Димитър Николов е поставен в деликатна ситуация. Ще трябва да избира-или абсолютна подкрепа, или да работи по-трудно, но достойно, без политически пазарлъци. Ако се получи разрив, то ще бъде не заради миналото на Валери Симеонов, а заради настоящето му. За него понятието феърплей не съществува. И това тепърва ще се усеща. Дано повечето съветници намерят сили и се разграничат.

-На национално ниво ГЕРБ и „Атака” са на нож. Това не би ли повлияло.

-Коалиране между двете партии има само в Бургас. Значи Бойко Борисов е дал някакъв срок, за да се види накъде ще тръгнат и докъде ще стигнат нещата. Не вярвам Николов да прави политика на своя глава. Като млад кмет е добре да бъде резервиран.

-Все пак не може да отречем и силната позиция на „Атака” в Бургас.

-Да. Валери Симеонов и партията му са във властта по волята на хората. Евтиният популизъм и черният пиар по СКАТ свършиха работа. Политиката на войнствен национализъм обаче е пагубна за моралните устои, особено на младото поколение. „Рубриките” на тази телевизия въобще не искам да коментирам. Обидно ми е да се обсъждат налудничавите внушения на изпаднали журналисти и изперкали пенсионери, които са намерили трибуна да морализаторстват и проповядват омраза. Не виждам и смисъл да обяснявам самото членство на Валери Симеонов в „Атака”. Истината е проста – той е там, защото е намерил начин скорострелно да реализира собствените си планове и амбиции. Учудва ме единствено волското търпение на контролните и регулаторните органи към СКАТ. Десетки са поводите и мотивите за спиране на цялата телевизия, но някой очевидно „благородно” ги подминава. Нищо, че от екрана само Господ не е изкарван като престъпник. В тази вулгарна журналистика няма и капчица морал. Но се разчита на късата памет на хората. Които пък не знам до кога ще търпят хора с ниски страсти да им бъдат съдници.

-Не се ли притесняваш от евентуално завеждане на дело за това интервю? Срещу вестника вече има едно...

-Не съм чул някой да е осъден за казани истини.

"АТАКА" с най- скъпата кампания в Бургас

Щракнете върху картинката за оголемяване на скрийншота !

Отново... Манипулация в новините на "Скат"

Вчера за пореден път ТВ "СКАТ" за пореден път доказа, че определението "най- обективната телевизия" (каквото самите те си лепнаха) е просто като лозунг - чуваш го от всякъде, но никъде не го виждаш напрактика.Във вчерашната емисия новини бе излъчен репортаж под заглавие "ДПС кмет си лъсна имиджа за наша сметка". Той бе по повод начало на изграждането на нов водоем за питейна вода в Созопол (повече информация- http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=208553).Странно защо журналиста определи Панайот Рейзи, кмета на Созопол, като "ДПС кмет".Явно изкат да се възползват от незнанието на зрителите извън Община Бургас, които заради странната му фамилия, да си помислят, че е от хората на ДоганЦелият материал може да видите тук: http://www.skat.bg/news.phpaction=0&newsID=698&sort=0&page=0.Въпросният кмет е издигнат от коалиция "ФАР" - широка коалиция в която влизат ССД, БСД “Радикали” и ПП “Движение Нашият град”.Относно жестоката предизборна кампания в града и мутризацията му броени дни преди изборите и относно качествата на самия кмет няма да коментирам нищо. Коментирам само и единствено журналистическото отразяване на едно събитие и как то се пречупва от телевизията с цел (най- вероятно) манипулирането на общественото мнение.И сега един интересен паралел ...Същият ден, само че в Бургас, кмета Димитър Николов направи първа копка при началото на строителните работи по Лот 1 “Рехабилитация на водоснабдителната мрежа в град Бургас” и Лот 2 “Разширение на канализационната мрежа в град Бургас” от проекта “Интегриран воден проект в гр. Бургас” (повече информация - грhttp://dariknews.bg/view_article.php?article_id=208512).Новината бе отразена по всички медии. Само "Скат" си замълча.А двете събития бяха почти идентични - кметове откриват началото на проекти по водоснабдяването на градовете им ! Единия, според скатаджийте си правил PR, а другия - еми за другия даже и мнение не дадоха.Коментарите ги оставям за вас .

Автор: The Truth @ http://thetruth.blog.bg

Как се вкарват трима съветници без предизборна кампания ?

Предизборната кампания преди всеки един вот е време, през което всяка една партия и всеки един кандидат за властта разгръща своята личност пред избирателите, представя
програмата си за управлени, прилага всякакви методи, за да спечели доверието на гражданите.На последните местни избори има ше от всичко по много - и старите методи с раздаването на кебапчета, бири, вино и всевъзможни изчанчени гощавки и новаторски идеи и проекти.Но конкретно в Бургас бе "въведен" един нов вид водене на кампания - липса на такава.В града имаше над 40 партии и коалиции с листи за кандидат съветници. Всяка една по своя начин пробвашед да стигне до масите чрез някой от по- горе изброените начини. Но една от тях без никаква кампания, без огласяне където и да е на програмата си, без нито един плакат или брошура успяха да вкарат трима общински съветници !Тази партия е Българската Социалдемократическа Партия (БСДП).След преброяването на гласовете се оказа, че въпросната партия е събрала 4316 гласа ?!?И то без дори да се покажат снимките на кандидат съветниците ?!?След този резултат, всички щабове и журналисти взеха да се интересуват от това кой кой е.И какво се оказа - първите двама са световнонеизвестни на никому в града, а третия в листата е самия ... Венцеслав Стефанов Чамурджиев !!! Да, същия този Чамурджиев, който беше изгонен от поста председател на СДС Бургас след грандиозен държавен скандал заради пленения в Сомалия кораб "Алфа БГ" през 1998 г.Да, същия този Чамурджиев, който беше човека на ВИС в Бургас.За тези, които не са запознати с личността на гореспоменатата персона, ето още малко факти за него:Чамурджиев е също толкова противоречив бизнесмен като Кела. И също като него не е обект на разследване нито от полицията, нито от прокуратурата. Дълго време Чамурджиев бе човекът на ВИС по морето. После стана зам. председател на СДС в Бургас и това до голяма степен легализира бизнес-начинанията му. "Аз съм дисциплиниран седесар", казваше за себе си Венци. През 1997-1998 г. от неговата дисциплина пропищяха шефове на предприятия, мениджъри, бизнесмени и обикновени арендатори. Но никой не смееше официално да се оплаче в полицията. През 2001 год. пред в. "Сега" Йордан Цонев разкри какво точно е ставало: "Той си ходеше и си рекетираше, и казваше - това е за СДС, това е за Цонев, това - за еди кой си..." Осведомени твърдят, че на директорите на държавни предприятия Чамурджиев е поставял условие - или плащат кеш, или ги уволняват. Частниците пък са били плашени с данъчни проверки и други неприятности. Месеци наред всичко това се е вършило буквално под носа на премиера, но Чамурджиев не бе махнат тогава, когато рекетираше, а когато горе май го заподозряха, че той прибира прекалено голям пай. Чамурджиев разположи офиса на фирмата си в салона на бургаското кино "Родина", което остана почти без зрители. Хората просто се страхуваха да влизат в салона, за да не загинат при евентуален атентат срещу боса. Чамурджиев изчезна от голямата игра с почти същата бързина, с която навлезе в нея. След изгонването си от ръководните постове в СДС, той се върна към старото си хоби - чейнчаджийството. До момента той се занимава със строителство чрез фирмата си "Тампа трейд".След учудващия резултат, типично за подземните босове, Венци се покри и не прие нито една среща с журналистите. Коментарите ги оставям за вас ...

Автор: The Truth @ http://thetruth.blog.bg/

Кметът на Бургас - контрабандист !

Разкритията за миналото на кмета са дело на пребития преди дни журналист Асен Йорданов.

Началото

Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове - 1" - Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове - 1", която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ.
Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на "Слънчев бряг" АД Малина Бакалова. Това - между другото.

Същественото е Дунав мост

Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове - 1" е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост.
Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване - митница Бургас - истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление?
Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1" е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.

Схемата

На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове - 1" с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ - Бургас, че е внесъл на 23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно - 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи.
Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове - 1". В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици.
Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост.
Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове - 1". В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда - б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие.
Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото.
Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия.
Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество.
Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове - 1", абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. "Самуил" 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. "Батак" II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист.
На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно.
Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” - София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда.
Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец.
Прави впечатление и „наглостта” с която „Бове - 1" самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.

Развръзката

В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента.
Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове - 1" е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес - ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”.
Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 - 22.02.2000 г. Районна прокуратура - Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове - 1" - Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г.
Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите.
До момента в РМД - Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно, или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече - то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години.
Наблюдаващият в момента прокурор по делото - Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България.
„Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание” споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.

Темида гледа през превръзката

На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия - практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление.
Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.

Справедливост с мирис на корупция

„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева.
На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписа е поставен от друго лице - пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове - 1" е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва..., с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов - Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове - 1" и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива.
Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам.
Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно.
И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си.
Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи - дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.

Валери Симеонов - политик на 1/2 работен ден

В демократичните държави, за каквато се определя и България, публичните и политически личности, паралелно с отговорностите, които носят, имат и неписан дълг към медиите.
Чрез журналистическата гилдия те достигат директно до обикновенния гражданин, а чрез тази връзка се изгражда доверието (или антонима му) към конкретната личност, институция, организация.
Новият председател на Общинския съвет в гр. Бургас г-н Валери Симеонов умело отбягваше контактите си с медиите. Дори и по време на предизборната си кампания, той се явяваше рядко и незначително предимно в ефира на собствената си телевизия. Нормално, там има медиен комфорт и възможност да се представи само в положителната си страна .
Но след изборната нощ, господин Симеонов се превърна от собственик на кабелна телевизия, фирма за интернер услуги, агенция за недвижими имоти и т.н. (неизвестен брой други ) в политическа личност, „управляваща” най- отговорната институция в града – Общинския съвет. Скоро се разбра, че той бил „на половин работен ден”, за да може да съчетава политическата си кариера с частния си бизнес.

О, боже !!! Доживяхме да видим политик на половин работен ден !!!

Ако трябва да сме дребнави, можем да отбележем, че той дори не склони да прехвърли формално бизнессобствеността си на приближен негов човек, както изисква закона. Така хем всичко щеше да е съобразено със закона, хем нямаше да бъде възпрепятстван да отделя толокова малко време на хората, които са го избрали. Или поне да беше обявил в предизборните си клипове, че „кандидатства” за длъжност на половинработен ден . Как само щеше да звучи мотото му ... „Без компромиси ! (..ама на половин работен ден, че бизнес трябва да се върти...)” .
Но ние не сме такива и това ще си остане „между редовете” (ех, сетих се за жълтото предаване със същото име по телевизията му ... че и с автор и водещ депутат...). Май много се отплеснах ...
По темата ... след изборната битка, г-н Симеонов буквално се скри както по времето, когато беше само един ТВ ръководител.
А точно сега той трябва да комуникира непрекъснато с хората, които очакват споменаваната от него „промяна след 12 годишния застой”.
А в последните години на голяма популярност се радват предаванията с двойна комуникация или така наречените директни телефони.
Господин Симеонов и сега продължава с рядките си телевизионни изяви предимно в собствената си телевизия. Че какво му е лошото – отиваш си да хвърлиш едно око на бизнеса, влизаш в собственото си студио, викаш подчинения ти програмен директор (и колега общински съветник), той звъни на някой журналист (и колега общински съветник), събирате се на една маса и пускате камерата...

Но ненадейно г-н Симеонов наруши гореспоменатото си неписано правило и излезе с интервю в независима от него бургаска медия.
На 6 декември, точно на празника на Бургас, беше публикувано интервю с председателя на ОС в „Черноморски фар”.
Да, ама не ... интервюто е взето от Катя Касабова, съпруга на журналиста и общински съветник Валентин Касабов.
Въпреки това вече си даваме частичен отговор защо избягва да комуникира с меедиите.
В интервюто лъха деспотичен и тоталитарен тон. И то към хора, които са част от коалиционни партньор на АТАКА в Бургас и опонент и враг същевремено в национален мащаб (странно нещо е политиката). Валери Симеонов странно защо се обърна към колегата си Антонио Душепеев, общински съветник от ГЕРБ чрез медия, а не лично ?! Не се ли засичат на всяко заседание, та се налага да си комуникират чрез медиите ?! Както и да е, този въпрос ще остане без отговор.
Въпорсният общински съветник „бил направил лошо впечатление” на председателя Симеонов с „нестихващите му речи”. ?!?!?!?!
Та нали всички 51 съветник са в тази сграда за да има ДИСКУСИЯ и ДЕБАТИ, не само МЕХАНИЧНО ВДИГАНЕ НА РЪЧИЧКИ !!!
Но освен тази „забелжка”, Симеонов заявява, че „речите му нямат бъдеще” и „използва интервюто, за да го предупреди” ?!?!?!?!
Тато не падна ли вече ? Тоталитаризма не си ли замина окончателно ? Няма ли вече свобода на словото поне в тази важна за целия град институция ?
В друга част от интервюто частично си даваме отговор на част от въпросите – ако имал възможност да разполага с права, каквито има като собственик на телевизия „Скат”, щял да намали заплатите на общинските съветници- пушачи.
Г-н Симеонов, осъзнайте се вече !!! Вече не сте само собственик на телевизия, вече Вие оглавявате един от най- отговорните постове в град Бургас !!! Методите на управление на телевизия и Общински съвет са различни !!!
Ако можете да наложите диктат в управляваните от Вас фирми, то в Общинския съвет това граничи с безобразие. Подчертавам: не бъркайте реда с тоталитаризма. Ред трябва и трябва да има в Общинския съвет.
Но забрана за изказване на мнение от който и да е общински съветник е антидемократичен акт !!! Колегите Ви общински съветници не са роботи, които могат само да си вдигат ръцете (а някои, както същия г-н Душепеев казва, и краката). Те са хора с глави на раменете си, които трябва да ги използват !!! Хората не са ги избрали заради роботизираното вдигане на ръце !!!
Дай боже повече такива съветници като Душепеев в цялата страна, а не роботизирани партийни ръчичковдиговци !
Защото новия открит модел на управление, който Вие лансирахте в предизборната си кампания, не се изразява само в директното предаване на заседанията на Общинския съвет.
Открита трябва да бъде и трибуната за изказване на мнения и становища, а не да се гони норматив за най- кратко продължила сесия.